9 ключови неща, които научихме от доклада на IPPC за изменението на климата
В понеделник Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) представи резултатите от своето изследване, отдадено на изменението на климата. То демонстрира, че световното стопляне настава доста по-бързо, в сравнение с си мислехме, и че човечеството носи съвсем цялата виновност за това.
Сбогом, 1,5
Парижкото съглашение по отношение на промените в климата, подписано през 2015-а година, планува страните да задържат стоплянето на Земята под два градуса, по опция - до 1,5 градуса. Изглежда това няма да се случи.
Около 2030 година междинната повърхностна температура на Земята ще се повиши с 1,5 или 1,6 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища. При това във всички пет сюжети, свързани с парниковите излъчвания – от най-оптимистичните до най-безразсъдните. Това ще се случи близо десетилетие по-рано, в сравнение с IPCC предвижда единствено преди 3 години.
До средата на врека границата от 1,5 градуса ще е прекрачена с към 1/10 от градуса в най-оптималния вид и с цялостен градус в най-лошия случай.
Има и вяра – при най-оптимистичния вид (ако постъпим по верния начин) когато температурите прескочат задачата от 1,5 градуса, през 2100 година ще се регистрира лек спад (до 1,4).
Естествените ни съдружници в борбата с промените в климата отслабват
От 1960 година горите, почвите и океаните са абсорбирали 56 % от целия въглероден двуокис, който човечеството е избълвал в атмосферата (дори когато тези излъчвания са се нараснали с ½). Без помощта на природата Земята щеше да е едно доста по-горещо и надалеч по-негостоприемно място.
Тези съдружници в борбата с световното стопляне демонстрират признаци на засищане и процентът на въглероден двуокис, който гълтам, най-вероятно ще намалее през този век.
Да, промените в климата са отговорни
Докладът акцентира и забележителния напредък, реализиран една нова област – така наречен атрибутивна просвета. Тя съумява да пресметна доколко световното стопляне, породено от хора, ускорява интензитета и/или евентуалната поява на съответно рисково метеорологично събития като да вземем за пример гореща вълна, вихър или горски пожар.
Само за седмици учените откриват, че рекордната гореща вълна, която опустоши Британска Колумбия през юни, щеше да бъде „ на процедура невъзможна “ без въздействието, оказано от промените на климата.
В по-общ проект отчетът на IPCC доближава до редица други изводи „ с доста по-висока убеденост “ отпреди.
Морското ниво се повишава доста по-бързо
От 1900 година световните океани са се покачили с 20 см. Скоростта, с която това се случва, се е утроила през последното десетилетие. Рухващите и топящите се ледени покривки в Антарктика и изключително в Гренландия към този момент способстват доста повече за това, в сравнение с ледниците.
Ако световните температури се усилят с 2 градуса, през 21 век равнището на океана ще се увеличи с близо половин метър. До 2300 година ще се е покачило с съвсем 2 м – т.е. два пъти повече, в сравнение с IPCC предвиждаше през 2019 година
Поради несигурното бъдеще на ледените покривки, учените не могат да отхвърлят изцяло опцията равнището на океаните да се повиши с 2 м до 2100 година, което е и най-лошият вероятен сюжети.
Предупреждения от предишното
Големият прогрес в палеоклиматологията - науката за естествения климат в предишното на Земята – хвърли малко повече светлина върху нещата, които можем да чакаме напълно скоро.
Така да вземем за пример последният път, когато атмосферата на планетата е била толкоз топла, колкото през днешния ден (преди към 125 000 години), световното морско ниво евентуално е било с 5-10 метра по-високо - равнище, което през днешния ден би оставило под вода доста огромни крайбрежни градове.
Преди 3 милиона години, когато атмосферните концентрации на въглеридният диоксид са съвпадали с днешните равнища и температурите са били с 2,5 C до 4° C по-високи от сегашните, равнищата на морското ниво са били с до 25 метра по-високи.
